Адам Смит "Богатството на народите"

Под необходими вещи разбирам не само стоките, които са напълно задължителни за поддръжката на живота, но и всичко онова, което според обичаите на страната достойните хора, дори тези от най-ниската прослойка, би трябвало да притежават. Например, една ленена риза, строго погледнато, не е вещ от първа необходимост. Предполагам, че гърците и римляните са живели добре и без да имат ленени дрехи. Но в днешно време в повечето страни в Европа един достоен работещ би се срамувал да се появи в обществото без ленена риза, чиято липса би означавала, че той е в състояние на такава унизителна бедност, в каквато само хората с много лошо поведение изпадат.

Новинa
  < Назад към Новини
Полтика на моментните решения Дата: 22/07/2008
Боян Захариев

На фона на скандалите с усвояването на еврофондовете в страната, успокояващи изглеждат успехите на правителството в икономическата сфера. Тези успехи също са до голяма степен мит. Водената от правителството политика системно подкопава дългосрочните перспективи за развитие на страната. В момента българската икономика е невероятно уязвима от външни кризи и вътрешна дестабилизиация.
В резултат от пълната липса на всякаква социална чувствителност, сектори като образование, здравеопазване са оставени да оцеляват при безпрецедентно ниски нива на финансиране. Това ще нанесе непоправими вреди на развитието на човешкия ресурс. Политиката за развитие на човешкия ресурс от дългосрочна инвестиционна програма, която да ни измъкне от ниската производителност на труда и бедността, е сведена до остатъчна политика, която след като се решат всички останали проболеми получава моментни финансови инжекции, за да не изпадне в колапс. Част от политиката на моментните решения е и фискалната и бюджетната политика. Огромните бюджетни излишъци са изненада от гледна точка на планирането. Тяхното изразходване по дефиниция не може да бъде част от някакъв     добре премислен план, защото се решава на момента, по прибързан и непрозрачен начин. Има основания да се смята, че то засилва допълнително инфлационния натиск, не просто защото тези пари се освобождават в икономиката (това няма как да не окаже натиск за покачване на цените), а защото това става внезапно и бързо.
През последните години двигателят на икономиката се форсира до прегряване с цел да се постигат моментни рекорди по неустойчив икономически разстеж, постигнат при висока социална цена и при огромно дезинвестиране в сектори като образование, здравеопазване, научни изследвания и развитието на технологиите. По този начин с неразумна политика страната ни компроментира дългосрочните си шансове за стабилен икономически растеж, които са най-важни за постепенното стопяване на разликите със страните от ЕС. В момента другите лидери в това „състезание” за приза икономическо чудо, страни като Латвия и особено Естония, от които трябваше по съветите на неолиберални макроикомически коментатори да се учим, вече са в ремонтния бокс за неопределен период. Ревизираните прогнози на Естонската централна банка са за ръст на БВП от 2% през 2008 г. и 3% през следващата година. Първият сигнал за обръщане на тенденцията дойде от тамошния пазар на недвижими имоти. В момента подобни сигнали постъпват вече от българския силно раздут пазар (сполкучливата метафора сравнява тази ситуация със спукването на мехур). Неолибералната икономическа политика излага страните на непропорционално голям риск и в тежки времена на движение по-лошия склон на икономическия цикъл, води до много по-дълбоко затъване и по-бавно изплуване на икономиката. Има сигнали, че за България тези времена наближават.