| Резултати от държавните зрелостни изпити 2008 г. | Дата: 30/06/2008 |
| Излязоха резултатите от първите държавни зрелостни изпити 2008 г. Интерпретацията на резултатите от матурите създава редица рискове, които вече бяха илюстрирани от изказванията на известни коментатори. На този етап е особено важно да не се интерпретират резултатите от матурите по повърхностен начин, например да се приеме, че те могат да се използват за пряка оценка на училищата, дори за създаването на рейтинг. Трябва ли ни рейтинг на училищата? Привържениците на създаването на рейтинг на училищата обичайно използват 2 основни аргумента. Единият аргумент се основава на аналогия с рейтингите на университетите, а другият се позовава на опита на няколко страни, които в един или друг вариант имат подобна система, като емблематичният пример е британската система за ранжиране на училищата. Нека започнем с първият аргумент като направо кажем, че правенето на аналогия между средни и висши училища в дадения случай е крайно неуместно. Нека поясня като изброя основните и много съществени разлики: 1) Университетското образование като правило не е задължително, а училищното е. Тази разлика не е случайна. 2) Втората разлика е пряко свързана с първата – въпреки, че в развитие страни висшето образование става все по-масово, все пак висшето образование си остава до голяма степен „елитно”, а не масово образование. За университетите е допустимо и дори желателно да пресяват студентите по някакъв начин, например чрез предварителен подбор или чрез отпадане в хода на самото обучение. 3) При средното образование преобладава публичното финансиране, при висшето образование частното финансиране играе по-голяма роля или преобладава. 4) Студентите са мобилни, учениците, особено тези в долните класове, не са. Обичайно университетът не се намира в непосредствена близост до мястото, където живее студента, докато в началното училище това е много важно, в прогимназията също. 5) И накрая – най-важната разлика. Университетът е за тези, които са достатъчно способни да учат в него. Да не бъдеш приет в университет не е трагедия, да отпаднеш също. Училищното образование обаче трябва да е достъпно за всички и да предлага приблизително равни възможности за развитие, т.е. да бъде със сравнимо качество навсякъде, покривайки определен гарантиран стандарт. Защото на територията на училището се извършва това, което в англосаксонските страни наричат „изравняване на игралното поле“ - т.е. изглаждането на различията, свързани със социалния статус на семейството и други външни за образованието фактори. Това е начина да се създадат предпоставки за съществуването на средна класа и за социална мобилност, без която съвременните демократични общества не могат да функционират добре. Следователно информацията за избор на университет е полезна и използваема за по-добро подреждане на предпочитанията и избор на най-добрия университет. При избора на университет е нормално да се търси и избира, при училищата в масовия случай това не е възможно. Дори в град като София за един жител на някой от крайните квартали е трудно да запише детето си в училище в центъра, дори да иска да го направи, защото за него е по-удобно или защото счита, че въпросното училище предлага по-добро образование. В един селски район, където изборът на училище е физчески ограничен, интерпретирането на рейтинга като двигател за пазарна мобилност (търсене на по-добро училище) е съвсем безсмислено. Какво послание изпраща рейтинга към родителите на едно дете от малко населено място в селски район. Първо т. нар. рейтинг казва на родителите, че училището, в което учи тяхното дете е много лошо. След това им казва, че всъщност в околност от 50 километра от мястото където живеят няма кой знае колко добри училища. След това в сила идва идеята, че финансирането на училищата трябва да се привърже към рейтинга като „добрите” училища получават повече, за да станат още по-добри, а останалите по-малко, за да предлагат още по-лошо образование от сега, докато накрая изчезнат от картата на училищната мрежа. Освен това рейтингът им казва „добрата новина”, че ако искат детето им да получи наистина добро образование трябва да го запишат в една от елитните езикови гимназии в големите градове, в които се влиза с тежки приемни изпити. По тази логика учителите, които работят в трудни райони и в училища, където има много деца с проблеми, изпълнявайки по този начин основната мисия на общественото образование, няма да получат стимул и подкрепа от държавата, за да могат да инвестират в собственото си професионално развитие и в модернизирането на методите си на преподаване, а ще бъдат наказвани. Съответно децата, които са имали лошия късмет да се родят на тези места също ще бъдат наказани като в популярния спот на Уницеф. Но нека да продължим анализа, защото тук може да се възрази, че матурите ясно ще откроят цял един сегмент от средното образование със системно ниски резултати – професионалните гимназии. Разумният въпрос тук е ако цял един тип училища не може да предложи нужното качество на образование какво може да бъде причината? Дали става дума за някакво случайно струпване на негативни фактори все в този тип училища или за нерешен структурен проблем. И ако става дума за нерешен структурен проблем чия е отговорността за това – на учителите, които преподават в тези училища, на учениците, които се учат в тях...? Според става дума за нерешен структурен проблем, свързан с ранната селекция на учениците според техните способности в т. нар. елитни гимназии. Подобна селекция Публикувани анализи на ОИСР показват, че един от основните проблеми пред общественото образование е ранният подбор на децата. Образователните системи, които са отбелязали напредък по ПИЗА са именно тези, които не правят подбор на децата. Такъв е случаят с Полша. Франция е една от страните, където се извършва оценка на отделни образователни институции на базата на резултатите от националните зрелостни изпити. Навсякъде, където се провеждат външни стандартизирани изпити дебатите за това дали да се публикуват резултатите са налице. В извадковите изследвания индивидуалното ниво и често – училищното ниво са неприложими. Франция и Великобритания публикуват резултатите от тестовете, за да оказват натиск върху образователната система за по-високи резултати от обучението. Но във Франция публикуването на резултатите е на национално или териториално равнище. В ЕС само във Великобритания се публикуват резултатите на училищно ниво. Широко признато е, че за да има смисъл от анализа на резултатите би трябвало да се акцентира не единичните данни, а върху постигнатата промяна. Данните за „добавената стойност“ от обучението се публикуват в британската рангова таблица. Проблемът с тези по-сложни данни е, че малцина измежду родителите ги разбират, а от тези които ги разбират – малцина ги използват. Голямата част от родителите, които правят справка с ранговите таблици се ръководят в избора си именно от „суровите“ данни за следните точки, постигнати от учениците в училището без да обръщат внимание както на „добавената стойност“, така и на данните за това колко деца със специални образователни потребности има в училището – информация, към която инструкциите към ранговите таблици специално (но напразно) насочват вниманието. При така описаните информационни ограничения и дисбаланси в използването на публикуваната информация, реалното поведение на потребителите на образователни услуги води до неоптимално поведение, което има негативно въздействие върху предлагането на образователни услуги и върху разпределението на ресурсите. Убеден съм, че в България „рейтингът на училищата“ ще доведе до още по ирационално поведение на участниците в квазипазара на училищно образование. В България още преди сериозния анализ на резултатите вече има публикуван списък с 10-те най-добре представили се училища и 10-те най-зле представили се на матурата по български език и литература. Представена в този вид това е възможно най-подвеждащата информация от матурите, която обаче за съжаление предизвиква най-голям медиен интерес, който ще насочи от своя страна общественото мнение в една погрешна посока. Данните от матурите на училищно ниво не е необходимо да бъдат официално публикувани. Но тъй като съм убеден, че това така или иначе ще бъде направено, добре е поне Министерството на образованието да не ги анонсира като „рейтинг“ на училищата и да положи специални усилия за обясняване на техните ограничения като източник на информация за избор на училище. Накрая остава да отговорим на един важен въпрос - има ли проблем с разпределението на „способностите“ сред учениците в България, така както са измерени чрез първите матури по Български език и литература? Честотното разпределение на оценките е горе-долу нормално (камбановидно), което свидетелства, че на пръв поглед няма особени проблеми с разпределението на точките сред зрелостниците. Разбира се, това разпределение отразява както ефекта от обучението в училище, така и редица други фактори. В него липсват неприбраните ученици и тези, които са отпаднали преди матурата. Освен това от “политически съображения” тестовете бяха направени достатъчно лесни, за да позволят масов успех. От една страна това донякъде ги обезсмисля като вход за висшите училища. От друга страна лесно може да се докаже, че при повишаване на трудността на теста няма гаранция, че разпределението ще запази нормалната си форма. Така че от първите матури ще бъде прибързано да се правят радикални (особено необосновани) изводи. |
HotLine
Една социална перспектива
