Адам Смит "Богатството на народите"

Под необходими вещи разбирам не само стоките, които са напълно задължителни за поддръжката на живота, но и всичко онова, което според обичаите на страната достойните хора, дори тези от най-ниската прослойка, би трябвало да притежават. Например, една ленена риза, строго погледнато, не е вещ от първа необходимост. Предполагам, че гърците и римляните са живели добре и без да имат ленени дрехи. Но в днешно време в повечето страни в Европа един достоен работещ би се срамувал да се появи в обществото без ленена риза, чиято липса би означавала, че той е в състояние на такава унизителна бедност, в каквато само хората с много лошо поведение изпадат.

Новинa
  < Назад към Новини
Песимизъм за бъдещето и в новото наблюдение на потребителите на НСИ Дата: 10/05/2008
Боян Захариев    

Излезе новото наблюдение на потребителите на Националния статистически институт. Основния показател в наблюдението е така нареченият показател на доверие на потребителите, който е средна аритметична на балансите на очакванията за развитието през следващите дванадесет месеца на: финансовото състояние на домакинствата, общата икономическа ситуация в страната, спестяванията на домакинствата и безработицата, като последният баланс се взема с обратен знак, защото очакванията за повишаване на безработицата са «негативни» очаквания, докато очакванията за повишаване при останалите три наблюдавани показатели са позитивни.

Наблюдението очаквано констатира увеличаване на песимизма сред потребителите. Подобни очаквания имаше и за целия Европейски съюз, които се оправдаха напълно. Сред 27-те страни-членки има и такива, в които доверието на потребителите е (традиционно) високо. Сред тях са някои от най-богатите страни в ЕС като Финландия, Люксембург, Дания, Австрия и Холандия. Но и в тези страни през 2008 г. доверието бележи спад спрямо същия период на 2007 г. И докато в отделните страни има колебания в показателя нагоре и надолу, в ЕС-15 и ЕС-27 ясно се вижда трайна и устойчива тенденция надолу.    

Според анализа на НСИ в България усещанията на потребителите по отношение на покачването на цените и очакванията им за бъдещо покачване са сравними с тези през кризисната 1997 г. Този показател обаче не влиза в общия индекс на доверие.

По тази причина България все пак не е с най-ниския общ показател на доверие сред потребителите. По данни на Евростат през същия месец Унгария е с -52.2, Португалия с – 42.5, Гърция с -38.9.

Най-негативни са очакванията на потребителите по отношение на възможностите им да спестяват през следващите 12 месеца (-77.1). Най-позитивни – по-отношение на очакванията за равнището на безработица (-13.2). Дори при очакванията за безработицата обаче преобладават песимистите, въпреки опита от трайно намаляващата безработица през последните години. Очакванията за финансовото състояние на собственото домакинство и за общата икономическа ситуация в страната са сходни (съответно -26.8 и -26.3). Така общият показател на доверие на потребителите, който е средна аритметична от изброените четири показатели, става – 35.8. Евростат е публикувал на интернет страницата си по-малко негативна стойност от – 29.3, но това не променя общата картина.

Както всички субективни показатели доверието на потребителите трябва да се интерпретира внимателно, тъй като те имат силен психологически компонент. Това, разбира се, не ги прави по-малко “реални”. Доверието е изключително чувствително както към реални промени в икономическата конюнктура, така и към ключови (бихме казали - знакови) събития и сигнали. Доверието на потребителите е сред основните показатели, които се използват за краткосрочно прогнозиране в икономиката. Преобръщането на тенденциите в доверието, често е сигнал за поврат в икономическия цикъл.

Освен наблюдението на потребителите, в страните от ЕС се извършват и ежемесечени хармонизирани наблюдения на краткосрочните субективни очаквания и прогнози     сред бизнеса – в сферите на промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите.