Адам Смит "Богатството на народите"

Под необходими вещи разбирам не само стоките, които са напълно задължителни за поддръжката на живота, но и всичко онова, което според обичаите на страната достойните хора, дори тези от най-ниската прослойка, би трябвало да притежават. Например, една ленена риза, строго погледнато, не е вещ от първа необходимост. Предполагам, че гърците и римляните са живели добре и без да имат ленени дрехи. Но в днешно време в повечето страни в Европа един достоен работещ би се срамувал да се появи в обществото без ленена риза, чиято липса би означавала, че той е в състояние на такава унизителна бедност, в каквато само хората с много лошо поведение изпадат.

Новинa
  < Назад към Новини
Актуализирана стратегия по заетостта Дата: 27/04/2008
Боян Захариев    

На 25.04.2008 г. беше представена актуализираната Стратегия по заетостта на РБ за периода 2008-2015 г. Трите основни показателя, заложени в действащата стратегия по заетостта са изпълнени, което налага нейното актуализиране. Това са нарастването на икономическата активност на населението с 5,4 процентни точки при заложени 5, намаляването на равнището на безработица трайно под 10 на сто от м. юни 2006 г. и осигуряването на участие през 2007 г. на 33,9 на сто от продължително безработните лица в активни мерки и програми при заложени 25 на сто. Реализацията и на трите показателя трябваше да бъде постигнато до края на 2010 година.

Според КНСБ заложените цели за новия период на стратегията (до края на 2015) са нереалистични. Става дума главно за постигането на 72% заетост, с което България ще достигне предсрочно един от основните показатели, заложени в Лисабонската стратегия - коефициент на заетост от 70%.

В актуализираната стратегия са определени четири основни направления на действие – политика за икономически ръст и работни места; активиране на обезкуражените и неактивните и ефективна интеграция на пазара на труда; осигуряване на гъвкавост и сигурност при утвърждаване на подход към работата, основан на „жизнения цикъл”; образование и обучение в подкрепа на преход към икономика, основана на знанието. От тях реално само първото направление беше досега във фокуса на вниманието на настоящото правителство, макар че и другите под една или друга форма присъстваха и в досегашната стратегия, а и в други документи на правителството. Активирането на обезкуражените се провежда с класическия инструментариум за "изтласкване" от сферата на социалното подпомагане чрез ограничаване на социалните помощи и други подобни мерки. Гъвкавата сигурност е подход, характерен за скандинавския вариант на Европейския социален модел, който поради успехите в прилагането му в Дания стана популярен в целия ЕС. Гъвкавата сигурност дава надежда, че все пак съчетаването на социални цели с целите на икономическия растеж е възможно и то не само в неолибералния формат - т.е. през теорията, че когато икономиката расте всички започват да живеят по-добре. Гъвкавата сигурност изисква синхронизиране на трудовото законодателство, политиката по заетостта и социалната политика, така че пред уволнението и назначаването на работници да има колкото се може по-малко бариери (в това се изразява гъвкавостта), но за сметка на това държавата гарантира щедри социални помощи и инвестиции в човешкия ресурс под формата на програми за преквалификация и други активни мерки. Политиката, водена в момента в България няма нищо общо с гъвкавата сигурност. Тя може най-добре да бъде определена като "гъвкава несигурност" - стимулиране на активността в икономиката чрез премахване на социални защитни мрежи.

Подходът към работата, основан на "жизнения цикъл" също е трудно съвместим с концептуалната рамка на досегашната икономическа, социална и образователна политика на правителството. Този подход е тясно свързан с ученето през целия живот, което изисква сериозни инвестиции в човешкия ресурс. Делът на публичните разходи за образование в БВП обаче ще намалеят през 2008 г., а в образователната система въпреки общия модернизационен патос бяха заложени нови предпоставки за увеличаване на образователното неравенство.